Майка ми често казва,че ще страдам много в любовта,защото съм твърде мила,мекошава и как да кажа ...Винаги мисля как би се чувствал този до мен,винаги мисля първо за него,което 'може да ме нарани' както ми казва тя.А душата ми е твърде чувствителна.Възможно ли е да страдам от това?Какво да направя?

Едно съветче не слушай другите каква щяла да бъде съдбата ти. Само ако знаеш на мен какви неприятни неща са ми казвали че уж съм щял да изживея, че не беше болка, че не беше щастие. Хората имат навик да си говорят, често без да се замислят. Казват неща, но никой няма воля над бъдещето. Майка ти иска да изгради от теб силна дама, да имаш твърда и непоколебима воля. И ако питаш мен, причината е защото тя на младини, може би на твоите години също е била наивна, връзвала се е на разните измислици, страдала е. Иска да те предпази, да те направи силна, като ти "влее" разум. Но... ЖИВОТА Е ТВОЙ И ТИ РЕШАВАШ КАК ДА ГО ИЗЖИВЕЕШ. Тя е твоя майка, но тя не е твоето бъдеще, тя е началото на живота ти. Слушай я, но винаги си имай едно наум. И когато ти казва че си мекушава, кимай, съгласявай се, казвай че ще го имаш в предвид и тнк. Обаче в никакъв случай, не се превръщай в "желязната" лейди. Не бъди груба. Ти имаш своя личност, не си майка си, а си отделен индивид, личност, с отделно бъдеще и с различни гени. Което за майта ти ще е хубаво, може за теб да не е.

Скъпо момиче, душата на много момичета като теб е твърде чувствителна. И така трябва да бъде. Защото един ден ще бъдете майки, ако не разполагате с така чувствителни струни на душите си, бихте се затруднявали да разбирате децата. Когато нещо те наранява, заглуши "сигнала" на болката с друг сигнал които си създай. Колкото и да не ти се вярва, живота никога не е бил супер лек, има страдание, има разочарова ния, но това част отнормалността. Не мисля че съществува човек било това мъж или жена, да се е потопил/а в дебрите на живота и да не е бил/а разочарован/а. Учим се от грешките си. Момичета много са били разочарова ни, но често е защото момичетата си създавате критерии на които нито един мъж не може да покрие, или пък търсите някакъв съвършен не съществуващ идеал. Момчетата също биват често наранявани, не колко вас, но като момче ти казвам също не е приятно и също носи страдание. Стига да не се замисляме, да обичаме, да се отдаваме на любовта, да не искаме прекалено много, от колкото сами бихме могли да дадем, всичко ще бъде наред.


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/25168316255